Възможно ли е уличният шум да предизвика колапс на белите ни дробове

Възможно ли е уличният звук да провокира колапс на белите ни дробове или да промени сърдечния ни темп? Колкото и необикновено на пръв взор да звучи това, с изключение на до мощно главоболие, бърза отмалялост и неприятно въодушевление, несъразмерното излагане на висока музика, махленски звук или други звуци води до необратими здравословни проблеми.    

По-силните звуци освен могат да ни доведат до глухота, само че и безусловно да ни убият. Това настояват група американски оторинолози. Те разказват четири случая на пневмоторакс, развили се в резултат на слушането на доста мощна музика.

Първите три случая станали по време на рок концерт, а при четвъртият болестта почнало, когато мъжът решил да послуша " същинска “ музика и усилил до дъно 1000-ватовите тонколонки в автомобила си, написа изданието " Ню Атласа “. 

Неотдавна пък група английски учени потвърдиха, че уличният звук е причина за промени в сърдечния темп при някои хора. Специалистите смятат, че точно мощните въздушни вибрации са се трансформирали в съществена причина за увреждане на белите дробове и сърдечносъдовата система, въпреки това към момента да не е изцяло потвърдено, оповестява изданието " Дейли мейл “, представено от bTV. За да разберем обаче, по какъв начин тъкмо шумът може да ни убие, би трябвало да знаем като начало, че става дума за комплекс от комплицирани звуци с друга периодичност и интензитет.

Високият човешки диалект да вземем за пример има интензитет 40-50 децибела, а мощно свирещ оркестър – сред 80 и 100 децибела. Уличният звук надвишава 120 децибела. Вредното деяние на заобикалящите ни звуци се усилва с повишаване на тяхната мощ, безапелационни са родните специалисти. Затова съгласно признатите у нас правила даже и на най-шумните места интензитетът не трябва да надвишава 80-85 децибела.

При естествен слух човек може да чуе звуци от 10 до 140 децибела. Границата на болката е към 120-140 децибела, само че звукът стартира да поврежда слуха ни, когато е над 85 децибела. Според американските оторинолози човек не може да забележи осезаема разлика сред мощ на звука от 85 и от 100 децибела. Проблемът е, че шумът с интензитет 100 децибела има 32 пъти по-разрушителна мощ от този с 85 децибела, а 115-децибеловият тон е 1000 пъти по-опасен от 85-децибеловия.

Факт е, че множеството гости на нощни клубове вървят там освен поради музиката, а и поради обществените контакти. В множеството случаи обаче хората крещят в ушите си, с цел да се чуят. Това в допълнение усилва заплахата от забележителна загуба на слуха, предизвестяват и българските експерти. Според тях множеството хора, които се излагат на въздействието на мощен тон, не осъзнават евентуалната заплаха от това.

Редица проучвания демонстрират, че не стареенето, а точно натрупващото се излагане на мощен звук е главната причина за загубата на слух. Напоследък в актуалната медицина даже се заприказва за така наречен " шумова болест “. Тя визира всички органи и системи в човешкото тяло – директно застрашени са слуховият уред, нервната и сърдечносъдовата система.

Първият симптом, че човек е увредил слуха си, е чуването на звънтене и звук в ушите. Друг индикатор за това е изпитването на компликация при другарство по телефона или в шумно заведение, прецизират още родните оторинолози. И допълват, че най-честите прояви на това заболяване са бърза отмалялост, заплеснатост, мощно главоболие, нарушен сън, световъртеж, понижена продуктивност и така нататък

Препоръчителни оптимални интервали за излагане на звук:

16 часа при тон от 80 децибела

8 часа при тон от 85 децибела 

4 часа при тон от 90 децибела 

2 часа при тон от 95 децибела 

1 час при тон от 100 децибела 

30 минути при тон от 105 децибела 

15 минути при тон от 110 децибела 

7 минути при тон от 115 децибела